Ало, Ало!
„…Това е моят ресторант. Сега той е отворен. Засега всичко изглежда мирно и тихо, но скоро тук ще се напълни с немци, с които трябва да съм мил; ще се появи жена ми, с която трябва да съм мил и сервитьорките Мими и Ивет, с които обичам да съм мил.”
Английският комедиен сериал „Ало, ало!“ се излъчва по BBC през 80-те и началото на 90-те години. Идеята за сериала на авторите Дейвуд Крофт и Джеръми Лойд идва от британския сериал „Тайната армия“. След пускането си „Ало, ало!“ постига огромен световен успех.
Едва ли има български зрител, който да не се е сблъсквал с поне един епизод от приключенията на Рене, лейтенант Грубер, секретакрата Хелга и Мишел от Съпротивата. Сюжетът на постановката „Ало, ало!“ е вдъхновен от различни съставни части на сериала. Действието се развива по време на Втората световна война, по време на немската окупация, в малкото френско градче Нувийон, в ресторанта на забавния Рене. Историята се завърта около криенето на скъпата картина „Грешната Мадона“ или както се среща тук – „Грешната Мадона с големите бомби“ и реализирането на безумните планове за бягството на Мишел на британските летци. Рене е принуден да работи за Съпротивата, да укрива в дома си двама английси летци, да е добър с германците, да намери копие на картината, да е добър с жена си, защото, ако тя разбере, че той има връзка не с една, а с дветете му от сервитьорките, ще го застреля… и така започват комичните неволи на Рене. От едната страна той е под непрекъснат обстрел от гестаповците, а от другата – френската съпротива не го оставя и за момент.
През цялото време комичните ституации са съчетани с брилянтен хумор, разнолики персонажи, динамично действие и неочакваните обрати.
„Малко хора знаят, че пиесата „Ало, ало!” е писана преди сценария на филма, който според някои класации е най-продаваният сериал в света. Нашият театър е странна компилация между двете, все едно си вътре в киното, на снимачната площадка, само дето нямаме право на дубли. Публиката воайорства и, надявам се, ще се забавлява.“
Роберт Янакиев
„Още като я прочетох много ми хареса, казах си, че тази странна жена – Едит е точно за мен. Когато започнахме репетиции, с много любов съм правила образа. Може би и защото това беше първата ми голяма роля в този театър, а и екипът беше много приятен, и репетиционният период беше толкова хубав. Много си обичам ролята и с голямо желание я играя всеки път.“
Мира Върбанова