АНТИГОНА И ХОРАТА

по Софокъл

Начинът ни на работа по пиесата на Софокъл „Антигона“ прави невъзможен отговора на въпроса „Какво искате да кажете с този спектакъл?“. Опитвали сме се да потънем в темите и текстовете на автора и да ги проверяваме през изключително богатите актьорски природи на нашата млада трупа. Голяма част от работата ни е на принципа на импровизационния театър и се надявам публиката да прегърне тази идея пред нея да се раждат буквално неповторими сцени. В тази връзка мога единствено да изтъкна няколко неща, които НЕ правим, които НЕ са част от нашия процес, неща, към които сме АНТИ.

Какво не е спектакълът „Антигона и Хората“?

„Антигона и Хората“ не е комедия.
„Антигона и Хората“ не е умозрителен театър.
„Антигона и Хората“ не е работа, свършена през пръсти.
„Антигона и Хората“ не е претенция за „така се прави“.
„Антигона и Хората“ не е създаден от индивидуалности, а от група.

Много от нас смятат древногръцките сюжети за прашасали антики, стоящи в библиотеките на родителите ни. Уважаваме ги по подразбиране, учим ги в училище, казваме, че сме ги чели и задължително кимаме утвърдително с глава, когато някой заговори за тях. Те са „нещо там“, онези „шантавите истории“ и предимно „оня, дето спал с майка си“.

Нашият спектакъл се опитва да изтупа прахта от „Антигона“ и да я прочете през няколко млади човека, които с любопитство застават лице в лице с мощните теми в „царицата на трагедиите“. Надникваме в света на Софокъл през нашата собствена чувствителност и скърбим по липсата на Антигони днес. Каним Ви да споделите това пътешествие с нас.